Искам бебе

Болните хора говорят за своите болести. Защото ги боли, защото имат нужда от грижа, защото се стремят да привлекат съчувствие. Но има група хора, които се страхуват и срамуват да говорят за своите проблеми и по тази причина страдат от неволните коментари на околните, както и от безразличието на обществото.

Не е пресилено, че за над 270 000 двойки в България желанието за собствено дете не е просто блян. То е борба - ежедневна, ежечасна, болезнена и скъпо струваща. И, за жалост, често завършваща с неуспех. Те не могат да се интегрират добре в обществото, защото всички техни приятели и връстници имат деца и разговорите и общуването с тях са по-различни и се въртят около децата. Проблемът е много дискретен и личен, а същевременно мащабен, че те нямат сили да се справят с него.

При повечето заболявания хората не крият своята диагноза. Те правят асоциации, сдружения, общества, борят се за своите права, излизат пред медиите. Ако не друго, поне говорят помежду си и се подкрепят. А за съжаление при бездетните двойки, това няма как да стане. Над тях тегне някакво обществено клеймо, а болката им е голяма. Към нея се прибавя и чувството на изолация, безпомощност, неспособност да се справят със ситуацията. Проблемът, че не могат да създадат потомство обсебва съзнанието им и тези хора са неспособни да се реализират и професионално, изолират се от приятелите си.

Към липсата на здравна информация и квалифициран медицински персонал в по-малките градове се добавят и все още закоравелите разбирания и отношение на обществото към безплодието, които пречат на семействата да потърсят навреме медицинска помощ. Те стават жертва на подмятания, намеци и коментари, което вменява у тях чувството на вина и дефектност. Често стерилитетът е причината за разтрогване на браковете на тези двойки. Затова те имат единствено интернет-сайтовете и форумите, където могат да споделят своята болка. Но все още са много малко хората в България, които имат достъп до мрежата. Останалите са самотни, отчаяни и изолирани в своята болка и безпомощност. Стига се дотам, че дори лекарите не могат да разчитат на подкрепа и съдействие от страна на пациентите си.

Сдружение “Зачатие” е израз на готовността на тези млади семейства да излязат от тъмния ъгъл на своята болка и изолация и да кажат на обществото “България има нужда от деца, а най-голямото щастие за нас би било да ги създадем и обичаме.”

На 06.03.2004 г. в София бе проведено учредително събрание, на което бе решено да се създаде и учреди сдружение “Зачатие”, което да обедини, подпомогне и информира семействата, които не могат да имат деца без провеждането на редица изследвания и лечение.