Искам бебе

Пременструалната и менструалната болка често са свързани с ендометриоза. Това е достатъчно разпространено заболяване, което се характеризира с появата на клетки на ендометриума (лигавицата на матката) на места, където не трябва да бъдат: в стената на матката, маточните тръби, яйчниците, на перитонеума, пикочния мехур, правото черво и в по-отдалечени органи. Струпването на клетките в нетипичните места се нарича "огнища на ендометриоза”. Тези клетки се държат точно така, както когато се намират в матката, т.е. ежемесечно "менструират", едновременно с менструацията на жената може да има кръв в храчките, урината. Нерядко в яйчниците се образуват ендометриозни кисти.

По принцип по-голямата част от лигавицата на матката се изхвърля с менструацията. Оставащата част се развива, пораства и след това още веднъж се изхвърля в края на менструалния цикъл. Процесът циклично се повтаря всеки месец до настъпване на бременност или до настъпване на менопаузата. При нормални условия, ендометриалната тъкан се намира само в маточната кухина. Но при около 15% от жените се откриват ендометриалните огнища извън матката, в коремната кухина (обикновено в рамките на таза), и рядко на други места като в белия дроб, ставите и дори в мозъка.

При някои жени, страдащи от ендометриоза, всеки месец за 3-10 дни до менструацията настъпват "черни дни", характеризиращи се с болки в корема с различна интензивност - от лек дискомфорт до необходимост да се лежи, да се приемат обезболяващи средства и даже до пълна загуба на работоспособността. Преди менструацията и в първите дни от нея болки могат да появят в правото черво, опашната кост, седалището, краката, гърба и т.н. Особено силни могат да бъдат болките при полов контакт, което го прави невъзможен. Може също да се наблюдава подуване на корема, главоболие, виене на свят, гадене, повръщане. Има обаче и случаи, когато даже изразената ендометриоза не се проявява.

Обикновено при преглед се откриват коремни и тазови болки, и кисти пълни с артериална кръв по яйчниците (ендометриозни огнища), които често се наричат „шоколадови кисти”, както и ендометриални сраствания. Ендометриозата нерядко се съчетава с безплодие, което се обяснява с наличието на сраствания в малкия таз и нарушение на процеса на съзряване на яйцеклетките. Важно е да се подчертае, че далеч не при всички болни с ендометриоза се отбелязва безплодие и много учени считат връзката между тях за недоказана, ако проходимостта на тръбите е запазена.

Описаните по-горе симптоми на ендометриозата и данните от ултразвуково изследване позволяват да се заподозре това заболяване. Но точно да се установи диагнозата може да стане само по пътя на ендоскопията, хистеро- и лапароскопията, които позволяват да се огледа кухината на матката и органите в коремната кухина, без да се прибягва към голяма операция.

Симптомите на ендометриозата са различни, в зависимост от местоположението на уврежданията и в зависимост от степента на заболяването. Най - честите симптоми са болка, инфертилитет и смущения в менструалния цикъл. Болката е типична като при менструация или дисменорея (болезнена менструация). Обикновено започва няколко дни преди или с настъпването на менструацията и продължава два или повече дни след началото на менструацията. Болка може да се появи също и по време на овулацията или по средата на цикъла. Такъв тип болка настъпва изведнъж около 12-14 ден преди менструация. Доколкото овулационния цикъл е скъсен при пациенти с ендометриоза, болката от средата на цикъла може да продължи и да премине в предменструалната и менструална фаза. Жените с ендометриоза също могат да изпитват болка и при полов акт, наречена диспареуния. Това конкретно се проявява при дълбоко проникване. Диспареунията има тенденция да се засилва към времето на менструация. По интересното е, че болка може да се появи с уриниране и дефекация, въпреки че такъв тип болка се наблюдава по рядко. Също е възможно при наличието на ендометриоза да има кръв в урината и/или газове в червата, обаче това може да не причинява болка.

Теория на имплантирането През 1922 г. американския гинеколог Сампсън , предполага че доколкото менструалната кръв съдържа пренесени живи клетки от ендометриалната лигавица и доколкото тази кръв лесно преминава през коремната кухина чрез маточните тръби, ендометриалните клетки лесно се прилепват към перитониалната повърхност (гладката мембрана която покрива коремната кухина) и расте там. Такива клетъчни струпвания вероятно биха могли да реагират по същия начин к към цикличните хормонални промени, които са причина за нормално разположения ендометриум да нараства и след това да кърви с менструацията на база на хормоналните промени. Фактът че фалопиевите тръби са засегнати при повечето пациенти с ендометриоза, прави правдоподобна теорията на Сампсън.

Теория на преобразуването Тази теория постановява, че доколкото перитонеума, който покрива коремната кухина и ендометриума споделят общ ембрионален произход, което дава възможност на клетките от перитонеума да се преобразуват в ендометриум и да реагират и кървят в резултат на цикличните хормонални промени.

Теория на емболията (Разпространяване чрез кръвния поток) Тази теория предполага, че ендометриалните клетки могат да навлязат в кръвния поток и като емболи, разнасяни чрез кръвта, да достигнат до отдалечени места в тялото. Теорията на емболията е единствената, която може да обясни наличието на ендометриални струпвания в различни места извън коремната кухина (например в белия дроб, мозъка и ставите).

Симптомът болка по време на цикъл предполага ендометриоза, но не е специфичен, защото по-голямата част от жените изпитват някаква болка по време на месечния цикъл. Чрез ултразвук могат да се видят големи кисти по яйчниците наречени ендометриозни, показателни за доста напреднала форма на заболяването, но по този начин не може да се открие заболяването в ранна фаза. Единствения сигурен начин за диагностициране на ендометриозата е хирургически, обикновено чрез лапароскопия.

Ендометриозата може да повлияе на фертилността по два начина. В начална фаза, появилата се ендометриоза въздейства на фертилността чрез ефекта, който оказва върху имунната система, докато вече в напреднала фаза има допълнителна механична пречка. При наличието на сериозно заболяване често има тазови сраствания, които блокира маточните тръби и така пречат на яйцеклетката да попадне в маточната тръба и в маточната кухина. Срастването може да обхване яйчника като обвивка и по този начин да пречи на узрялата яйцеклетка да излезе от яйчника. Срастванията могат също да фиксират фалопиевата тръба на едно място, което пречи яйцеклетката да бъде уловена, дори когато тръбата не е запушена.

Ендометриозата в напреднала форма може да притиска яйчниковата тъкан, намалявайки броя на яйцеклетките с добро качество. След хирургическа намеса също може да се намали броя на яйцеклетките, когато по невнимание естествената тъкан бъде премахната или унищожена, или чрез друго леко увреждане, променящо кръвоснабдяването на яйчниците.

При наличието на сериозни увреждания е показано ин витро (IVF) оплождане. Добре известно е, че лечението на тежка степен на ендометриоза (оперативното или медикаментозно) подобрява резултатите от IVF, докато при ранните форми на заболяването ползата е под въпрос. Знаем, че пациентите със всички степени на ендометриоза имат намаляваща фертилност в сравнение с контролна група жени от същата възраст. Дори и в лека форма, ендометриозата е причина за възпалителна реакция. Последващото активиране на имунната система може да доведе до необичаен имунен отговор на ендометриума което може да предотврати имплантиране или да доведе до унищожаване на ембриона. Същата реакция може да се прояви и при ин витро процедурата.

Лечението на ендометриозата трябва да се фокусира върху две неща, болка и фертилност. Болката изисква лечение без значение от степента. Ако основно е засегната фертилността, тогава следващият етап трябва да бъде хирургическа намеса; срастванията в таза трябва да бъдат премахнати и целостта на фалопиевите тръби трябва да бъде възстановена. Както и при последващата хирургическа намеса по тръбите (пластика) съществува голяма вероятност тръбите да сраснат (блокират) отново и в тази връзка такъв тип хирургическа намеса е препоръчителна само при млади пациенти, за които IVF е неприложим вариант. Леката форма на ендометриоза не оказва механична пречка, няма последствие при лекуване на фертилността и затова не е необходимо да бъде лекувана по хирургичен път.

Гениталната вътрешна ендометриоза засяга най-често матката. В нейния мускулен слой гнездно са разположени клетки на ендометриума, които образуват кисти. Болната се оплаква от силна болка при менструация, която обикновено е обилна и с по-малък менструален цикъл. Матката е увеличена, с нервна повърхност и болезнена при опипване. По-рядко се засягат и маточните тръби.

При външната генитална ендометриоза болката е постоянна и се дължи на настъпилите сраствания. Наблюдават се и нарушения в менструацията. Болестният процес засяга и яйчниците, чиято структура се нарушава, образуват се т.н. "шоколадови" кисти. Яйчниковата функция е тежко засегната и се развива стерилитет. Външната форма трудно се открива.

Лечението е консервативно или оперативно. Прилагат се хормони, които се отделят при бременност, като по този начин се блокира менструацията. Използуват се и препарати, насочени срещу стимулиращите яйчниковата функция хормони, като по такъв начин се създава състояние на псевдоменопауза. При неуспех от консервативното лечение, по показание се предприема оперативно лечение.

Първоначалното лечение при болка обикновено е без рецепта или предписване на силни аналгитици като ибупрофен или напроксен, които могат да бъдат изписани на база предположения, базиращи се на симптомите, без поставена точна диагноза. Използват се продукти, подтискащи овулацията или напълно подтискащи функцията на яйчниците. Последните имитират състоянието на климакса и могат да предизвикат съответните явления; горещи вълни, сухота на лигавиците и др., които впоследствие изчезват след прекъсването на лечението. Съвременните продукти се въвеждат веднъж в месеца, курсът на лечение обикновено продължава 6 месеца. След приключване на лечението, менструалният цикъл се възстановява след 30-80 дни.

Ако тези медикаменти са недостатъчни за облекчаване на симптомите, следващата стъпка е лапароскопия за диагноза и лечение. Хирургическото лечение е най-доброто при ендометриоза. Малки поражения могат да бъдат третирани с обгаряне или чрез използването на лазер. Тазовите сраствания могат да бъдат премахнати. При напреднала ендометриоза премахнатите кисти могат да се появят отново. Доколкото ендометриозата е прогресиращо заболяване, нови поражения могат да се развиват след хирургическа намеса толкова дълго, колкото пациента продължава да произвежда естроген. Относно фертилността, пациенти с напреднала форма на заболяването с изразени тазови сраствания и ендометриоза трябва сериозно да обмислят прилагането на IVF, особено за пациенти над 35 години. Всички пациенти с ендометриоза трябва да се преценят за наличието на съществени нарушения в имунния отговор, което може да е основание за лечение.