Искам бебе

Имунната система ни защитава от опасни микроорганизми (например микроби). Тя разпознава своите и чуждите клетки, както и да запази спомен за увреждащия организъм, за да го отблъсне отново при следваща атака. Имунната система обаче, може да се повреди и да ни остави незащитени от заплашващите инфекции, или обратно – да се обърне срещу собствените ни здрави тъкани.

Имунната система играе важна роля в репродукция, ако имате проблем с нея, то това може да попречи на нормалните репродуктивни процеси и да доведе до стерилитет. Изчислено е, че имунният фактор може да бъде причина за стерилитет при повече от 20% от двойките с неизяснен стерилитет.

Спермата е относително защитена от имунната система чрез естествен защитен механизъм, наречен кръвно-тестисна бариера. Специален вид свързвания между клетките, не позволяват на клетките на имунната система да проникнат в тестисите. Ако се наруши тази бариера, тогава клетките на имунната система проникнат в тестисите и се образуват антитела. Наличието на антитела скача драматично при мъже, претърпели хирургична намеса в техния репродуктивен тракт.

Антиспермални антитела са антитела на организма срещу сперматозоидите. Формираните антиспермални антитела, свързват антигени на повърхността на сперматозоидите. Антиспермални антитела се откриват в спермална течност и серума на мъжа. Те потискат движението на сперматозоидите. Прилепвайки към главичката им, те пречат на оплождането. Антиспермални антитела могат да се образуват както в организма на мъжете, така и в организма на жените, водейки до безплодие. Преминаването на сперматозоидите през цервикалната слуз се възпрепятства при наличие на антиспермални антитела в спермалната течност или в цервикалната слуз. Многобройнитте антиспермални антитела, водят до аглутиниране (слепване) на сперматозоидите. Блокира се взаимодействието между яйцеклетката и сперматозоида. Предотвратява се имплантацията или се спира ембрионалното развитие, което е характерно за повтарящите се спонтанни аборти.

Въпреки дългият лист от рискови фактори, много мъже с антиспермални антитела нямат нито едно от изброените по-горе състояния. Въпреки това всички инфертилни мъже са в рисковата група, затова трябва да се обмисля тестване на мъжа за антиспермални антитела, особено ако не е открита друга причина за стерилитет.

Изследване на антиспермални антитела се препоръчва при мъже и жени с неизяснен стерилитет, хламидиазна и друга генитална инфекция, както и мъже с аглутинати в спермограмата и оперативни интервенции на репродуктивната система.

Антителата, които са закачени за сперматозоидите, могат да попречат на подвижността им и да направят трудно проникването им и достигането до яйцеклетката. Освен това е възможно сперматозоидите да се “залепят” едни с други (аглутинация), което понякога се вижда при стандартната спермограма. Антителата също могат да повлияят на способността на сперматозоида да оплоди яйцеклетката.

През годините са предложени много тестове за установяване на антиспермални антитела. При жените кръвните тестове за антиспермални антитела може би са по-лесни от практична гледна точка, но не и по-точни в сравнение с опитите за измерване на антителата в цервикалната слуз, която е първото място на взаимодействие на имунната система със спермата. Посткоиталният тест, който е стандартна част от диагностиката на стерилитета, може да даде точни резултати за наличие на антиспермални антитела. При изследване на цервикалната слуз след полов контакт близо до овулацията, антиспермалните антитела могат да причинят или липса на сперматозоиди или, когато са налице, ще се движат повече на място, а не активно прогресивно напред през цервикалната слуз.При мъжете директното изследване на тяхната сперма за антитела е по-надеждно в сравнение с кръвните тестове за антитела.

Подтискането на имунната система с кортикостероиди може да понижи производството на антитела, но може да доведе до странични ефекти от приложението на стероидите, вкл. до тежко увреждане на тазовата кост. Вътрематочната инсеминация със или без използване на медикаменти за стимулиране на овулацията се прилага като лечебна процедура при наличие на антиспермални антитела. Смята се, че тази процедура е ефективна, тъй като доставя сперматозоидите директно в маточната кухина, като заобикаля цервикалната слуз.

Ин витро процедурата изглежда е най–ефективния метод за преодоляване на антиспермалните антитела, особено при наличие на много високо ниво на антитела (близо 100% от сперматозоидите са с прикрепени антитела). Няма твърдо указание дали икси процедурата (директно оплождане на яйцеклетката от един сперматозоид), е препоръчителна като лечение на случаите с антиспермални антитела, освен когато е налице пълна липса на оплождане при предишни проби за ин витро.